РОБЍНЧЕ, мн. -та, ср. Дете или момиче робиня1. След година робинята добила дете, .. Крещял той, бил ги, .. Но нали някога бил платил за робинята си цели десет лири, пък и сега му идело прибавка новото робинче, накрая той се укротил. Ст. Дичев, Р, 93. Зад тях стояха две еднакви стройни робинчета, които държаха над главите им навес от тънка коприна. В. Русинов, ВМ (превод) [еа].