РОБЍНЯ1 ж. 1. Жена роб (в 1 знач.). — Довиждане! Ще кажа на робините да ти донесат закуската в леглото. Й. Вълчев, СКН, 142. Султанът има четиридесет жени и седемстотин робини. М. Марчевски, П, 38. Аз забравих, че Иванко не може да залиби една робиня. В. Друмев, И, 7. Жетва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. ● Обр. За държава, страна под чужда политическа власт. Обичах те, когато бе робиня / и влачеше позорния хомот. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 178. Изгнаници клети, отломка нищожна / от винаги храбър народ мъченик, / дечица на майка робиня тревожна / и жертви на подвиг чутовно велик. П. К. Яворов, Съч. І, 58. // Обикн. мн. Пленница. Роби и робини, колкото си искат, отвели татарите в земята си. Ст. Загорчинов, ДП, 99. Появили се три синджира български робини. П. Йорданова, СЕ, 96.
2. Прен. Жена, която е под властта на някого, обикн. на мъжа си, която е напълно зависима от него. Съпругата е другар в живота и ще имаш голяма помощ, когато тя е просветен човек, а не робиня, която не смее и дума да ти възрази. Д. Талев, ПК, 492. За него тя беше жалка робиня, длъжна да угажда на всичките му прищявки. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 207. Станка като стана булка, разцъфтя. .. Тя се отдаде на къщата си и стана робиня на Еньо, когото обожаваше още от дете. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 137. — Ех, тетьо, не живях в твоя дом човешки аз, не живях. Робиня ти бях, а не човек. Ст. Марков, ДБ, 496.
3. Прен. С несъгл. опред. с предл. н а. Жена, която е във властта на някаква страст, порок и др. Робиня на любовта. ● Обр. Мечтата ти е очарована робиня / на моята душа, която те зове. П. К. Яворов, Съч. І, 128.
◊ Бяла робиня. Жена, насилствено склонена към проституция. Половин час по-късно полицията в Барцелона била уведомена с една радиограма, че търсеният импресарио на бели робини е заловен. Св. Минков, ДА, 27. — О, ти ще разбереш тези работи, когато пораснеш... когато разбереш какво значи търговия с бели робини. Ал. Бабек, МЕ, 73.
РОБЍНЯ2 ж. Диал. Чаталесто дърво, с което се натиска котела, в който се прави качамак. На сутринта мама ни натуряше по една-две филийки качамак в торбата и отивахме на работа, а вечерта тя очистваше с огрибката качамаченото котле, измиваше го, окачваше го на веригата и като кипнеше водата, застъпяше го с робинята и почваше да върти с качамилката нов качамак. Ст. Даскалов, БП, 24. Паяжини кръстосаха оджаците, .., стояха изправени в ъгъла като в музей подницата, връшникът, робинята. ВН, 1958, бр. 2282, 4.