РОБЍЯ, мн. -ѝи, ж. Поет. Робство, робуване. Всяка нощ, паднал на колене пред иконата в тъмната си килия, той се молеше на Бога да отърве българите от тежка робия. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 145. Арон съобщаваше с гръмки и надменни думи, както беше по нрава му, че тръгва да освобождава Източна България и престолния град Преслав от византийска робия. Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Горна България се освободи, а ние останахме да пъшкаме под турска робия. Д. Спространов, ОП, 46. Що не са видели тия / бели власи на главата? / Пусти мъки и робия. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 241. Вред мрак. / И в мрака — тегло и робия. / Глад. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 77.