РО̀БКО нареч. Разг. С пълно примирение, подчинение. Човекът с конската глава влезе плахо и се поклони робко. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 398. Самият той крачеше робко пред полицая, примирен в себе си да приеме всяка съдба. П. Вежинов, ДБ, 209. Той позорно се мазни пред царските депутати и робко се съгласява с подигравателните изисквания. Дем., 2001, бр. 273 [еа].