РОБОВЛАДЀЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Истор. В робовладелското общество — собственик, владетел на роби; робовладетел. Такива гробници са могли да строят само богатите робовладелци. Ст. Михайлов, БС, 80. Робовладелецът може да убие роба безнаказано. В. Проданов, ЕЦЧЖ [еа]. Един живот, в който у робовладелците преобладава стремежът към удобства и изящество, води до това, че значителна част от занаятчиите творят и създават ненадминати за времето си материални ценности и произведения на изкуството. К, 1985, кн. 7, 55. Само с насилие робовладелците са могли да се снабдят с роби. Серд., 1951, кн. 1-2 [еа].
2. Прен. Човек, който се държи с някого като със свой роб. — Мръсни робовладелци — казах му аз. Ст. Стратиев, ПП, 23. Ценко най-много от всичко се пазеше да не попадне в мрежата на някой робовладелец. Защото тези, които държаха в подчинение просяците, бяха точно такива. Н. Данева, ТРУ [еа].