РОБОВЛАДЀЛСТВО, мн. няма, ср. Истор. Обществен строй, основан върху робството; робовладение, робовладичество. Постепенно робите в Гърция станали повече от свободните граждани. Това разширяване на робовладелството довело до окончателно разделение на населението на две противоположни класи: свободни и роби. Ист. V кл, 1980, 137. Когато разходите за доставка на един роб надхвърлят онова, което той допринася с труда си, отпада робовладелството. Пон., 2006, кн. 11-12 [еа]. Робовладелството се основава на собствеността на робовладелеца върху средствата за производство и робите. ЕнцТ [еа].