РОБОВЛАДЀЛЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Робовладелски (в 1 знач.). Този вид спорт [надбягването с колесници] е бил широко разпространен в средите на робовладелческата аристокрация. Ст. Михайлов, БС, 259. Разделението между умствения и физическия труд, извършено още в робовладелческото общество, е узаконило обичая едни да създават принципите, а други да ги прилагат. Б. Райнов, ТНИ [еа]. През робовладелческия строй животът малко се удължил. Но не за робите, а за робовладелците. К, 1964, кн. 8, 28. При завладяване на Югозападна България и Македония римляните са измъкнали около 230 000 роби, .. Това показва какво грамадно стопанско значение са имали войните за робовладелческите държави в миналото. Серд., 1951, кн. 1-2 [еа].