РОБОВЛАДЀТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Робовладелец (в 1 знач.). Той [Марк Твен] критикува и романтизма на Валтер Скот, и така наречените рицарски традиции на бившите южни робовладетели. С, 1951, кн. 2, 161.


Източник: Речник на българския език (онлайн)