РОБО̀ТИКА ж. 1. Техн. Интердисциплинарна научна област, която се занимава с изучаване и прилагане на принципите и методите за създаване на роботизирани системи. Институтът е пионер в модерната роботика.
2. Спец. Производство и приложение на роботи и роботизирани системи в промишлени или други дейности. Изкуственият интелект включва цяла група много различни дейности. В тях влизат роботиката, работата с естествени езици, дизайнът на игри. Кап., 2005, бр. 39 [еа]. Индустриална роботика.
3. В научната фантастика — правила, на които се подчиняват роботите, определящи психологията им и взаимоотношенията им с човека. Един от основните закони на роботиката, според създателите на научната фантастика, е роботите да не могат да причиняват вреда на хората