РОГОЗА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до рогозар. Водена е преписка с м-вото [министерството] за рогозарски и кошничарски курсове, първият вероятно ще се устрои тая зима, а вторият не ще се състои. ВОВ, 1911, бр. 24, 3.


Източник: Речник на българския език (онлайн)