РОГО̀ЗИНА ж. Диал. Рогозка (в 1 знач.); рогоз, рогожа, рогожина. Димо се прибра в стаята, ритна с крак голямата възглавница и се простря на гръб върху рогозината. К. Петканов, МЗК, 275. Едни [от турците], изтегнати на рогозината, с проточени дълги чибуци, други, с кръстосани крака, залапали дебели кехлибарени мемелици. П. Росен, ВПШ, 51. Една сламена къщурка. Влизал съм вътре — с пръстен под, дрешник, лавица, рогозина — така е мебелирана. Г. Краев, Ч, 161. — Ела, Яно, отвори ми, / .. / постели ми вън на одри, / вън на одри рогозини, / рогозини за двамина. Нар. пес., СбНУ І, 361.