РОГО̀ЗКА ж. 1. Изплетена от рогоз (в 1 знач.), царевична шума и под. постелка. След малко четворицата легнаха на одъра въз една рогозка, що им даде ханджията и се завиха с дебелите си връхни дрехи. Ив. Вазов, Съч. XIV, 125. Дългите и тесни дъсчени чардаци от двете страни на вратата бяха постлани с рогозка и обиколени от възглавници. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 127. Върху зелена трева Елена беше постлала рогозка, седеше на възглавница и плетеше дълга, бяла плетеница. К. Петканов, В, 218. Лятно време ловеше риба, плетеше рогозки, майстореше изящни малки кошници. А. Гуляшки, Л, 345. Светът да изгори, рогозката му не изгаря. Погов., П. Р. Славейков, БП ІІ, 109. // Такава постелка, използвана за покриване на нещо, като навес и под. По тоя далечен път се движат кервани от коли, покрити с рогозки. А. Каралийчев, ПС ІІІ, 140. Покри стените с рогозки, а тавана — с тръстика. М. Марчевски, ТС, 119. Керванджията няма де да се подслони. Изви си самичък .. няколко обръча, обтегна над тях една рогозка и се преви на завет под чергилото. П. Тодоров, И І, 103. Ние се настанихме в предната част на баша, както скоро научих, че се нарича това място на гемията, под навес от здрава рогозка. Ст. Дичев, Р, 177. Още преди първите студове тя обгради храстите отвред с колове, метна отгоре стара рогозка и така се получи нещо като цветарник, който запази цветята от осланяване. Г. Райчев, Избр. съч. І, 177.
2. Диал. В съчет. с числ. Количество от нещо, което може да се побере на такава постелка. Злато .. Чист алтън! .. Ще го изсипеш, че половин рогозка. Д. Немиров, Б, 106. // В съчет. с прил. ц я л. За означаване на голямо количество от нещо. Тогава, през Освободителната война, тя била млада невеста. Но вече имала, дето се казва, цяла рогозка деца. Ст. Станчев, НР, 131.