РОГУ̀ША ж. Диал. 1. Овца с рога. Като се сепна Стоян, събуди, / стадо му отвъд Тунджа минало. / Па ми се Стоян провикна: / — Ела ми, ела, рогушо, / ела ми, стадото преведи. Нар. пес., СбВСт, 134. Закара [Стоян] сури овнове, / у овни овца, рогуша. Нар. пес., СбНУ XLІV, 199.
2. Коза с вити рога. И опашка си има, и ушета, и белег на челото. Също като майка си — рогушата. А. Каралийчев, ПС І, 147.