РОГУ̀ШКА ж. Диал. Умал. от рогуша. Де да Стоян да доде, / че му са стадо изягни. / Сяка овчичка с по двенки, / пък рогушка и със тринки. Нар. пес., СбНУ XXVІІ, 277-278. Прескочи нови кошари, / улови вакла рогушка, / улови да я заколи. Нар. пес., СбНУ XXXVІІІ, 129. — И като свириш, да думаш: / — Звънарке, бакина рогушке, / слушай ме, байко, слушай ме. Нар. пес., СбВСтТ, 987.