РОГЦЀ, мн. -а̀, ср. 1. Умал. от рог (в 1-3 знач.); рогче. Агънцето взе да става агне. То пусна по-гъсто и по-голямо руно, рогцата му се издължиха и се изкривиха, очите му загледаха решително и строго. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 57. Сърната и малкото се показаха между буките отсреща и влязоха в слънчевата картина .. Багрите заиграха и по тях: кафявочервеникавото лъскаво тяло с бялото по корема, .. с черните петна между рогцата. В. Андреев, ПР, 147. Охлювът е нищо и никаква живинка, пък и той си крие рогцата в черупката, щом види опасност. М. Марчевски, ГБ, 61. Фют приличаше на окаяник .. Малките му рогца бяха покрити с някакви злокачествени нарастъци. Елин Пелин, ЯБ, 154.
2. Умал. от рог (в 9 знач.); рогче. Синият покров на земята блести като свода на нашата черква, с много и много малки кандилца. Между тях се движи внимателно, като че се бои да не ги разлее, побледнялата от светлината им луна, обърнала рогцата си към потайния мрак на Илчева баир. Ст. Чилингиров, ХНН, 80.
◊ Показвам си / покажа си рогцата; показвам / покажа рогцата си. Разг. Проявявам лошите страни, черти на характера си, които засягат околните и които дотогава са били скрити, неизвестни за тях. Райничка си показа рогцата: първо беше провокационно мила с мен, като съпруга, която ще иска от съпруга си кожено палто .. Сега си свалям обувките на входа, нахлузвам чехлите и пазя самообладание. Пл, 2001, кн. 7-8 [еа]. През изминалите години съм събрал .. кураж и се осмелявам все повече и повече да си показвам рогцата, и днес се престрашавам да напиша неща, които преди три години ми изглеждаха убийствени. Б. Мисирков, РТДМ (превод) [еа].