РО̀ГЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от рог (в 1-3 знач.); рогце. Те [кравите] не бяха много едри, но оправени и красиви .., с малки, заострени рогчета и с топли черни очи. Й. Йовков, ЧКГ, 68. Имали си .. козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. А. Разцветников, ОНН, 33. Достигна до главата [на жирафа], върху която имаше две рогчета, всяко от които завършваше с малка топчица. Ив. Остриков, ОП, 55. Отстрани на челото му [на човечето], под рошавата му коса, се подаваха две малки рогчета. Елин Пелин, ЯБ, 13.
2. Умал. от рог (в 9 знач.); рогце. През клоните блесна едно сребърно рогче от луната и заля в бледна светлина всичко. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 106. Веднаж те намериха .. красиво украсен графски бастун, с дръжка от еленово рогче. П. Вежинов, НС, 46.
◊ Мораво рогче. 1. Отровна микроскопична гъбичка по растенията, опасен вредител по житните култури, която намира приложение в медицината; рогалка. Claviceps purpurea. Ръжта може да бъде нападната от моравото рогче. То поразява завръза. Бтн V и VІ кл (превод), 171. Един брадясал селянин дотича и съобщи, че бабичката била много зле, устата ѝ посинели .. После разбрах, че съм дал на бабичката мораво рогче. Г. Белев, ПЕМ, 96-97. 2. Болест по житните култури, най-често по ръжта, причинена от тази гъбичка.
— Друга (диал.) форма: р о̀ ж ч е.