РОДА̀Н м. 1. Техн. Съоръжение за вдигане или спускане на различни товари, състоящо се от барабан, върху който се навива конопено или друго въже. — Руфо, имаш ли някое дълго, здраво и леко въже сред нещата, които носиш? — Взех едно, което Джоко използуваше за родана. Като дебело въже за риболов е с якост на скъсване около хиляда и петстотин фунта. Г. Стоянов, ПС (превод) [еа].
2. Диал. Приспособление за предене и пресукване; чекрък. Замлъкнали разбои, родани и вретена, .., стихнала цялата къща. Д. Талев, ЖС, 55. Сновалки, родан (чекрик), .., разбой (стан), совалка, кросно, .. — ето целия инвентар на килимарската индустрия. Г. Трайчев, ДК, 18.
3. Диал. Приспособление за навиване на въжето при вадене на вода от кладенец; чекрък, вител, валяк.
— От гр. ροδάνι ‘чекрък’. — Друга (диал.) форма: р у д а̀ н.