РОДНЍНКА м. и ж. Диал. Умал. от роднина. — Лъжат, мари роднинке, гаврят се със сиромашията ни. А. Каралийчев, ЛС, 52. Жените сватици влизат при невестата .., а невестинските роднинки тога пеят най-трогателни песни. СбНУ ІІІ, 66. Хитрата ни Кума Лиса / със Котака се здрависа: / — Добър ден ти, кумашинке! / — Дал ти бог добро, роднинке! Чичо Стоян, СбХ, 5. — Тежко нещо е на чужбина, / да ся разболяваш .. / Няма майка, ни роднинка, / кому ся надяваш! Ц. Гинчев, ДТ, 60. — Как ще се, любе, земеме, / като сме пуста роднинка: / мама и стрина етърви, / татко и чичо два брата. Нар. пес., СбНУ XLVI, 251. — Ей ви вас, мои роднинки, / .. / на пътя, на кръстопътя, / едно ми оро тропнете / и после дома идете! Нар. пес., СбНУ XLVI, 117-118.