РОДОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има голям род, много роднини. Като нямам баща, майка, брат, сестра, роднини, искам да имам жена родовита, че баре на нейните да се радвам. Ил. Блъсков, ПБ I, 33. Народът казва гласовит на тогози, който има глас, родовит, който има род (роднина). Ч, 1875, бр. 9, 415. Байне ле, Иване, / .. / годила ма йе мама / .. / за Банков син. / Аз Банко ни зная. / Казуват, ората, / родовит бил Банко, / млого род имал, / много дари искал. Нар. пес., СбНУ XLVI, 314.
2. Който е от знатен или богат род. Старата, родовитата, наследствената аристокрация, .., повечето от членовете ѝ са успели да осиромашеят. Ив. Вазов, Съч. XVI, 159. — Я си представете .., че ламята каже „Искам богатска дъщеря“? Тогава? Има в приказките такива случаи, когато ламята не ще каква да е мома, а родовита! От коляно! Н. Хайтов, Л, 73.
3. За плодно дърво, земя и под. — който ражда, дава много плод; плодороден, плодовит, плодоносен. О, Българийо! .. Имаш ти богати простори, .. имаш полета безконечни, родовити. Ив. Вазов, Съч. IX, 147. Цветни саксии красяха прозорци и чардаци. Отпред на улицата пред къщата я круша .., я родовита ябълка разстила клони. Д. Марчевски, ДВ, 24. Трудът на градинаря не е голям, но ползата, която ще принесе неговий труд, ще бъде голяма и безкрайна: онова безплодно дръвце станало родовито и плодовете му са безбройни. У, 1871, бр. 9, 130. Те няма да се върнат и няма нивга веч / родината да зърнат, полята родовити — / свещените предели, останали далеч. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 96. О, ябълко родовита, / що си толкоз род родило, / род родило, поломило. Нар. пес., СбВСтТ, 874. Похвали ся жълта дюля: / .. / — Я съм дюля родовита, / родовита, плодовита, / че съм дала йот клонченце, / йот клонченце кош дюлици. Нар. пес., СбВСт, 250.
4. За женско животно — който много ражда; плодовит. — Ей дружина! — Честита година! / Чест дал Господ кому както знае / .. / на овчари, овци родовити. П. Р. Славейков, НМК, 73.
5. За време, година, сезон и под. — през който има добра, изобилна реколта; плодороден, плодовит, плодоносен. И заточиха се годините една през друга по-родовити и радостни. А. Каралийчев, ПС І, 21. Дано да бъде тая година / по-родовита, по-плодовита. У, 1871, бр. 24, 372.