РО̀ДОВООБЩЍНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Истор. Който се отнася до първата в историята на човечеството социално-икономическа формация, която предхожда възникването на класите; първобитнообщинен. В епохата на .. трайното усядане и заселване на полуострова [Балканския полуостров] славянското общество загубва родовообщинната си организация и става класово общество. Ст. Ваклинов, ФСК, 62. Най-рано към края на VІ в. пр. н. е. били изживени родовообщинните отношения у племето одриси и одриската аристокрация създала първата тракийска държава. Ист. X и XI кл, 10.
◊ Родовообщинен строй. Истор. Първата в историята на човечеството социално-икономическа формация, която предхожда възникването на класите; първобитнообщинен строй, родов строй. Траките живеели, обединени в родове и племена, при условията на родовообщинния строй. Ист. V кл, 1980, 30. Отначало в Лациум съществувал родовообщинен строй. Начело на рода стоял родоначалникът старейшина. Ист. V кл, 108.