РОДОЗАЩЍТНИК, мн. -ци, м. 1. Защитник, бранител на род или родина. Пламенен родозащитник.
2. Член на съюза „Българска родна защита“ (съществувал у нас преди 1944 г.). В мислите си беше убивал хиляди. Беше убивал министри, фашистки вождове, агенти, .., стражари, легионери, родозащитници. П. Вежинов, ДБ, 82. Само някои, .., още прогресивни вестници, .. осъдиха рязко това буйстващо и срамно патриотарство на родозащитниците. Т. Генов, ДОД, 91. Двамата велосипедисти си шушукаха: — Комунистически агитатори .. — Ще трябва да ги обадим .. — Аз, като родозащитник. П. Спасов, ХлХ, 54.