РОДОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Човек, който обича родината си и народа си; патриот. Той беше от рода на ония родолюбци, жадни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които в късо време България бе засеяна с училища. Ив. Вазов, Съч. XXII, 11. България се нуждае от предани родолюбци и великодушни умове, за да излекува тежките си рани. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 253. Постепенно подготовката за бунта се разширявала. В нея били включени родолюбци от този край. Н. Ферманджиев, РХ, 150. Бенковски събра по-будните родолюбци в селото и образува военен съвет. Л. Стоянов, Б, 107. Господарите ги обвиняваха в мързел и алчност, родолюбците ги наричаха предатели, ситите се възмущаваха от грубостта им, полицията разгонваше събранията им. Д. Димов, Т, 224. Сам искрен родолюбец, той [Вазов] е особено чувствителен към всяка идейна маска, с която някои искат да се представят за патриоти. Г. Цанев, СИБЛ, 167. Да се не хвалим с празни думи, че сме родолюбци, но делата да покажат нашето достойнство. Ч, 1875, бр. 3, 106-107.