РОДОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича родината и народа си; патриотичен. — Ако е благороден и родолюбив старец, както го представяш, той ще те прости. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54. Дечев беше известен със своята стара, почтена, родолюбива челяд. Д. Габе, МГ, 127. Така тоя родолюбив и вдъхновен монах изобразява миналото на българите, за да им покаже, че те не са такива, каквито са били преди. Б. Пенев, НБВ, 59. „Добродетелната дружина“ .. черпеше големите си приходи предимно от завещания на починали в чужбина родолюбиви българи. Ст. Дичев, ЗС І, 400. Той носеше вехто, изядено от молци, но добре скроено сако — подарък от аптекаря, който сееше нови идеи между работниците, и черна риза с бели кантове — униформата на една родолюбива организация. Д. Димов, Т, 217.
2. Който е проява на любов към родината и народа. Родолюбивите изявления се спотаиха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 5. Хиляден народ причака Иларион на няколко часа извън Пловдив, родолюбиви вълнения заливаха посрещачите. К. Странджев, ЖБ, 8. Той потвърдил сведенията, че се подготвя въстание .. Съдът уважил родолюбивите му подбуди и го оправдал. Н. Ферманджиев, РХ, 18. В Пловдив той се върна с наскърбени родолюбиви чувства, настръхнал, изпрашен и изморен. Вл. Свинтила, СЗЗ, 185.