РОДОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Любов към родината и народа; патриотизъм. Аз видях сега пример на родолюбие от вас. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 60. — Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело своето родолюбие — говореше Левски. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 585. Той беше син на един от най-добрите му приятели и му харесваше с бунтовната си и смела мисъл, безкористието и непоколебимото си родолюбие. Д. Спространов, ОП, 88. Стихотворенията на Вазов в „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Поля и гори“, „Сливница“ бяха една пламенна ода на свободата, героизма и родолюбието. М. Кремен, РЯ, 221. Да се отворят школи, да се възпита българската младеж .. в жажда за наука, .., в гражданска солидарност, в родолюбие и култ към народното минало. М. Арнаудов, БКД, 11.