РОДОЛЮ̀БКА ж. Жена родолюбец. Понеже ви знам гореща родолюбка и почитателка на националните слави и традиции, не се съмнявам, че утре ще дойдете на тържествата, що ще станат в Народния театър. Ив. Вазов, ПЕМ, 20-21. Гергина на усмивката му отговори с усмивка и със страст каза: — Когато е за свободата на Македония, трябва да помагат всички, кой с каквото може, .. Тя беше и сърцата жена, родолюбка. Д. Спространов, С, 271.


Източник: Речник на българския език (онлайн)