РОДОЛЮ̀БСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Родолюбие. — В това отношение ще ви препоръчам и господина Георгакева — продължи думата му Чинтулов, .. — Дори да преподава Корана или Шериата, той пак така ще го направи, че учениците да се гордеят с българската си кръв. — Толкова повече — отново допълни Бяно, — че никой не може да го обвини в потомствено родолюбство. Ц. Родев, ИСД [еа]. — На, Крушко, и ти да видиш, / що ми тоз приятел пише, / и със какво родолюбство / той от сърце, ах, въздиша. Кр. Пишурка, К, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)