РО̀ДОМ нареч. 1. По произход, по народност. Иван-Асен IV се уплашва от растящето и опасно влияние на болярина Георги Тертера, куманец родом, и една нощ избягва скритом от Търново. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14. Димитрий и Констандин Миладинови бяха синове на Христо Миладинов, родом българин от градеца Струга. К. Шапкарев, МЖБМ, 7. Основателят на манихейството е Манес, родом от Персия. Р. Каролев, УБЧИ, 91. — Хем чувам, че си се верял пред него, че си родом гърк. Ил. Блъсков, ДБ, 22. „Сърбският полковник Мак Ивер (родом ирландец), който е организирал тука на свои разноски една волентирска конническа легия, събра тия дни своите хора на едно място.“ НБ, 1876, бр. 24, 96.
2. Обикн. със следв. предл. о т, и з. По месторождение. От тях Ивайло познаваше най-стария — Дамян, като едноселчанин, и най-младия — Кузман, родом от близко село до неговото. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 51. Веднъж на урок по отечественознание учителят запита: — Кой ще ми каже, деца, откъде е родом Васил Левски? Д. Калфов, СбX, 77. Геранският бей Рашид, родом търновчанин, .., държеше селото Геран край реката Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 16. Кочо Чистеменски, или Кундураджията, е родом от Татар Пазарджик, но е живеел в Пловдив от много години. З. Стоянов, ЗБВ III, 293. Завчера, в неделя, .., Ангел Кънчов, родом из Трявна, са уби пред турската агенция. С, 1872, бр. 39, 309.
3. Диал. В съчет. с предл. о т. От плод, родитба. Черешица цвят цвятила, / цвят цвятила, род родила, / от родом се е поломила, / поломила, почупила. Нар. пес., СбВСт, 558.