РОДООТСТЪ̀ПНИК, мн. -ци, м. Човек, който изменя на рода, народа, родината си; предател, изменник. Петър Делян намести короната на главата си и тръгна да се бие с ромеите. Ала Бог, който беше вдигнал десницата си от българите, проводи .. един родоотстъпник на име Алусиан .. Той се прехвърли в редовете на българската войска, за да предаде своя род. А. Каралийчев, В, 119. Имаше изморителни нощни походи, .., имаше шпиони и родоотстъпници, които помагаха на врага. П. Вежинов, ЗЧР, 8. В миналото враговете ни обвиняваха, че сме били родоотстъпници. Та нима ние не се борихме, та нима не умираха нашите прекрасни другари за родината. В. Нешков, Н, 115. Дълбоко потресени от гениалната прозорливост на генерала, мнозина от присъстващите потреперват при мисълта, че са седели рамо до рамо с опасния .. агент и .., са щели да станат родоотстъпници и пораженци. Св. Минков, РТК, 160. — Стар човек, а поддържаш враговете на държавата, родоотстъпниците. П. Велков, СДН, 215.