РО̀ЖБА ж. 1. Гальов. Син или дъщеря по отношение на родителите си; чедо. До синура под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнъж изпищява .. галена рожба и пронизва като с остър шиш сърцето на майката. Елин Пелин, Съч. І, 155. — Затова се вели: трудна жена. Така сме благословени всички ние .. С труд и мъка да носиш и рожбата си в утробата, с мъка да я родиш. Д. Талев, ПК, 764. Той дохождаше в умиление, като слушаше пискливия гласец на рожбата си. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 13. Зад гърба на Христа в каруцата седеше жена му Яна и държеше на скута мъжка рожба. К. Петканов, Х, 20. — Не ми даде господ момиче — очите ми са като отворени за женска рожба: на чуждите се радвам. Г. Райчев, ЗК, 138. — Майка, майка, мила рожбо! Защо ма не послуша и тръгна в тоя път! Кой ще сега да ти помогне. З. Стоянов, ЗБВ І, 377. Но във ваклите очи на свойта рожба, / когато се тя вгледа и познай / в тях Ива — до сърце си го притисне / и пак оная хубава усмивка на устните ѝ цъфва. П. П. Славейков, ЕП 1907, 98. — Ако добияш / рожба момчана, / хабер ми изпрати / по керванджия. Нар. пес., СбВСт, 391.
2. Малко животинче или птиче като потомство на определено животно (птица). В края на месец май сърните започнаха да се багнят. В ранните часове на утрото се чуваха виковете на майките, които се обаждаха на своите рожби. Ем. Станев, ПЕГ, 93-94. — Крилете ми капнаха от студ. Отлъчих се от ятото и сбърках пътя .. Изгубих си рожбите. А. Каралийчев, ПГ, 24-25. То [блеенето] бе известният на всички .., гръден звук — нисък, нежен, .., с какъвто овцата се обажда на рожбата си. Н. Попфилипов, РЛ, 19. Там [в горите] все още цъфтят китни, ярки цветя, прелитат пъстри пеперуди и птиците отхранват рожбите си. Г. Райчев, В, 3. Утрината бе наситена със свежест, слънце, светлина. Във висините като черни точки се стрелкаха лястовички. Те от време на време стремително се спускаха, за да отнесат уловената мушица на рожбата си. П. Проданов, С, 90. „Напред“, — задумал рака на рожбата си, — „Право! Вървене заднишком да гледам аз не рача!“ Ст. Михайловски, СБ, 76.
3. Прен. Нещо, което е създадено, сътворено от някого или от нещо или е следствие от някакви обстоятелства; творба, творение, създание, плод. Господин Панделкин върви с времето си, той е рожба на обстоятелствата, привърженик на всякакво ново течение. Ив. Вазов, СНЖ, 33. Малцина са се спирали и проучвали наши песни, рожба на безименни творци, на народа. Ст. Грудев, ББ, 23. — Слушай, Любке, .. момчето фантазира. — Не — отново заговори тя. — Здравко чете. Неговата мечта е рожба на знанията му. Цв. Ангелов, ЧД, 141. Цял, от главата до петите и навътре — до дъното на душата си, Кара Фейзи бе рожба на размирното време. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 303. Погрешно би било обаче да отъждествяваме Гьоте с Вертер, Клавиго или Фернандо и да търсим в рожбите на въображението отражение на пълната житейска истина. М. Арнаудов, Г, 15. „От действителността се раждат най-хубавите приказки“ — казва великият поет .. И затова по начало ще имаме приказки само тогава, когато те са рожби на буйно трептящия, разнолик и многостранен живот. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Рожбата на националното ни възраждане трябва да стане родител на хуманно възвисяване. Ив. Коларов, Е, 49. Нашите читалища са самобитна българска рожба, която има дълбоки корени в народа.
4. Само ед. Събир. Диал. Реколта на овощно дърво, земя и под.; род, родитба, плод. По лицето на жената премина някаква радост, като видя крушата. — Ууу, каква рожба, какво чудо! Заринала се е — едва сега проговори тя. Ил. Волен, БХ, 51. — Слънце, мил побратиме! Смили се, слънчице! Дай живот на стоката и рожбата на нивите! О. Василев, ЖБ, 32. — Дойдох да видя рожбата, да берна барем половин щайга [череши]. Такива като мене не могат да се катерят, но отземи каквото докачат. Кр. Григоров, ПЧ, 129-130. Вишничка йе род родила — / йот рожба са поломила. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 260. Бащино лозе обижда [обхожда], / да види ресило ли е, / ресило, рожба родило. Нар. пес., СбНУ Х, 33.
◊ От сърце рожба. Нар.-поет. Свое собствено, обично дете. Девет годин как водим Елена невеста, / още немам от сърце рожба, / нито женска, сестро, нито мъжка. Нар. пес., СбНУ XLIX, 16. — Илия, либе, Илия, / .. / сал един кусур имахме / от сърце рожба немахме. / Сега ни й дал Господ, / от сърце рожба имаме. Нар. пес., СбНУ XXVІ, 63.
— Друга (диал.) форма: р о̀ ж д а.