РО̀ЖБИЦА ж. Умал.-гальов. от рожба (в 1 и 2 знач.); рожбичка. Ходеше по двора, .. и впиваше поглед към далечния град .. Там е то [детето], милата ѝ рожбица — расте в чужди ръце, без майчина реч и милувка. Г. Райчев, ЗК, 228. — Мене доктор ми трябва, чуваш ли, доктор .. — заудря тя с юмруци по гърдите си. Че тогаз нямаше да туря в земята най-свидната си рожбица. Нямаше! В. Геновска, СГ, 489. Донесеше ли сестрата рожбицата, бащата скачаше, очите му ставаха такива, каквито са на малките момиченца, когато посягат към куклата. Б. Болгар, Б, 92. Докато разглеждаха кошарата, овчарите пуснаха агънцата да идат при майките си .. Всяка майка намери своята рожбица между стотина блейнали агънца и никоя не сбърка. А. Каралийчев, НЗ, 219.