РОЖДЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За родител по отношение на децата си или за деца по отношение на родителите си, за деца на едни и същи родители по отношение едно на друго или по отношение на други свои преки родственици — истински, същински, от една кръв; ро̀ден. — Самата правда говориш, отче свети, — заговори Теодосий на прекъсвания. — Рождения си баща загубих, а намерих духовния свой отец. Ст. Загорчинов, ДП, 220. Имаше той тогава двоица други синове — Добрил и Страхин. И аз му бях за син, ала ония двамата му бяха синове рождени. А. Дончев, ВР, 57. Нямаше си дядо Славчо ни син, ни дъщеря; не му даде Господ да се радва на старо време на рождено чедо. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 6. Петимата братя си приличали един на друг като пет капки вода. Рождената им майка често пъти не можела да ги разпознае. А. Каралийчев, ТР, 197. — Родно дете да ми беше, нямаше да треперя така над него. Гледала съм го повече от рождена майка. В. Нешков, П, 106-107. — Сестро, не си прави труд — няма да ям .. — И тази хубава! Като умреш, кой ще ти гледа децата? — Ти ще ги гледаш — защото ѝ си рождена сестра! — веднага ѝ отговори Куна. К. Петканов, МЗК, 218.
2. За място, град, държава и др. — където се е родил този, който говори, или този, за когото се говори; ро̀ден. Теодосий бързо вдигна главата си. — Отче мой, — започна той с развълнуван глас. — Наистина си осенен отгоре .. Името ми произнесе, преди да ти го кажа, и това сега разгада — че крия рожденото си място и своя род. Ст. Загорчинов, ДП, 217. Когато кърджалиите или делибашиите мислили да направят някоя пакост на Копривщица, то дядо Либен отивал напред в своето рождено селце, извещал жителите, че им грози опасност. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 37. И завещаха по нещо секи на своя си рожден град или село. С, 1872, бр. 41, 6. Рожденото ми място или същото мое отечество е в Пловдивско, .., гдето съм отрасъл и гдето се навъртах до 1836 година. СбНУ XVIII, 546. Машинистът отвърна: — Из края рожден / аз всякакъв возя товар, / но хляба добива за вас и за мен / в полята другаря жетвар. Н. Хрелков, ДД, 213. През пет морета по какво познаха, / че нося до сърцето твоя лъв, / че ти си моята рождена стряха / и аз съм българин по кръв? Е. Евтимов, БЗ, 32.
3. Който се отнася до раждане, рождение. Намери в библиотеката книжка за Левски, наближаваше рождената дата на Апостола, и започна да чете. Г. Алексиев, РН, 43. Откога познаваше тя Каракаша — тоя висок, прехвърлил отдавна четиридесет години мъж, с червено рождено петно по цялата лява буза? К. Константинов, Избр. разк., 137.
◊ Рожден ден. 1. Денят, датата когато някой се е родил, или годишнина от този ден. Той правеше деня си на Светаго Ивана Кукузела, защото той беше имения и рождения му ден и гражданите решиха, че по̀ прилича да му се правят визити на Св. Ивана Кръстителя. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 13. Стогодишнина от рождението на Пушкина. И цяла Русия празнува сега рождения ден на своя велик художник на словото. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 89. 2. Празник, тържество по случай такава годишнина. Преди няколко дни бях поканен на рожден ден у едни познати. „Виновник за тържеството“ беше единствената рожба на семейството — Таничка. П. Незнакомов, СбСт, 111. — Знаеш ли къде отивам сега? .. — Отде да знам. — Аз ще ти кажа. Отивам да се видя с господин Цолов. Нали го знаеш, той идва на рождения ти ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 148. Рождено свидетелство. Остар. Свидетелство за раждане, кръщелно свидетелство. Тук, в стаята, .., са събрани факсимилета от страници на книгата му .., снимки на членовете на фамилията на поета, факсимиле от рожденото му свидетелство, екземпляри от публикувани негови книги. ВН, 1960, бр. 2631, 4.