РОЖДЕНЀ, мн. -та, ср. Диал. Рожба, дете. Ангеле са се върнали, / та слезнали доле на земи, / код Магда млада бездетка, / та ѝ създали рождене / и веднага сина родила. Нар. пес., СбНУ ІІІ, 37. — Защо го, мале, убоде — / нали си беше дяк Тодор, / от твое сърце рождене? Нар. пес., СбНУ XLIV, 149. — Боже, ле, мили Божице, / създай ми, Боже, рождене, / година да ги почувам. Нар. пес., СбНУ ІІ, 24.
◊ От сърце рождене. Диал. Свое собствено, обично дете. — Най е лепа Богдана кральева, / ама си е малко маханита, / че си нема от сърце рождене. Нар. пес., СбНУ XLIV, 108. — Пийте и ручайте, мое добро госте, / пийте и ручайте и Бога молете / да ни даде Господ, да ни даде, / да ни даде от сърце рождене. Нар. пес., СбНУ XLIX, 92.