РОЖДЀНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Раждане. И ако рождението е вратата, през която влизаме в живота, смъртта е тази, от която го напущаме. Едното и другото са граници, непроникваеми за човешкото разбиране. Сл. Боянов, СК, 214. Дявол да го вземе, заплетено нещо са това човешките отношения. И всичко все около парата се върти — и любовта и омразата, и рождението и смъртта. Св. Минков, РТК, 172. Няма по-смислено нещо от търпението. И от онова всеобхватно равновесие, без което нито смъртта ще бъде последвана от рождение, нито раздялата от среща. С. Северняк, ИРЕ, 153. Познавам една жена от това село, която твърдеше, че е с десет години по-млада от връстниците си .. Дори в паспорта ѝ пишеше точната дата на рождението. К. Видински, НСП, 61. Господин Йордан Иванов .. отнася рождението на Константина по-определено между 1800 и 1801 [г.] .. на кои данни обаче се основава, нам не ни е известно. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 618. Откато детето се роди, тога обаждат на домашните за сполучливото рождение. СбНУ ІІІ, 18.
2. Прен. Поява, възникване, начало; рождество. Свободният политически живот може да даде рождение на талантливи държавници или на шумящи и безидейни демагози. Ив. Вазов, Съч. XІІІ, 50. Беше писмо. До владишките българи. И простовато, и витиевато, както умееше само учителят, Софроний молеше преселниците да помогнат за рождението на новата българска книжнина. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 361. За мене станало беше нищо, но за жените, .., то означаваше разрухата на едно безгрижие и рождението на една нова, непозната дотогава тревога. Ст. Чилингиров, ХНН, 102. Всичките книжовни трудове, да ви кажа право, изгинаха още при самото си рождение, а всичките мои предложения се удавиха в Дунав. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗТК, 16. Една идея може да се роди днес и никой да не обърне внимание на нея, да е сираче за времето на своето рождение. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 30.
3. Остар. Произход (в 1 знач.). Еврейко, в тоя палат стоя по право / на рождение и на венчило. Ив. Вазов, Съч. XX, 126. Възпитанието, а не рождението, прави всичко. Ч, 1871, бр. 9, 287.
◊ Ден на рождението. Остар. Книж. Рожден ден. В негова почест преименувал месеца Квинтилий в Юлий и деня на рождението му празнувал сяка година като народно тържество. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 347. Днес той празнува деня на рождението на дъщеря си. Ст. Ботьов, К (превод), 9. От (преди) Рождението на Христа. Книж. Граница за отбелязване на летоброене, обикн. години — преди (или след) времето, когато се е родил Исус Христос; от (преди) новата ера. В година 1668 от рождението на Христа, Бога наш, .., се извърши великото пленение на свещените кръстати гори, наричани Родопа. А. Дончев, ВР, 17. По (от) рождение. 1. За отбелязване, че някаква физическа или друга особеност е вродена. — Манастирски човек! .. Цял светец — дядо игумен го има повече и от владика .. Глухоням по рождение е сиромахът, ама Бог му е дал сила да проумява. Г. Караславов, СИ, 12. Дико, брат му, по-млад от него с повече от десет години, беше слабоумен от рождение. Г. Райчев, Избр. съч. І, 91. 2. За отбелязване, че присъща на някого особеност е свързана с произхода, възпитанието му. Тя готвеше само по едно ядене и го слагаше на трапезата вечер .. Султана дълго бе живяла сиромашки живот, .., та и сега, когато трима мъже печелеха в къщата ѝ, не можеше да се поотпусне. Или пък си беше по рождение скъперница. Д. Талев, ПК, 15. Оскърбително е по рождение да принадлежиш към тая сива среда, в която никой не иска да види какво си ти. Ем. Станев, ИК I и II, 99.