РОЖЀЦ, мн. -жцѝ, след числ. -жѐца, м. 1. Само ед. Многогодишно тревисто вечнозелено растение със сребриста, гъсто разклонена стелеща се листна маса, отглеждано и като декоративно. Cerastium tomentosum. Тичешком слезе по стъпалата и се наслади на леката мъгла, забулваща зимните ѝ градини. Сребристите листенца на рожеца, покрити с роса, изглеждаха прекрасно. В. Атанасова, ЧР (превод) [еа]. Много растения, които бяха цъфнали още преди застудяването, .. не бяха претърпели абсолютно никаква повреда. Между тях може да се споменат: звездицата, .. рожецът. Пр, 1952, кн. 6, 71.
2. Диал. Умал. от рог; рогче, рогце, рогле, роже. Он ѝ казал: — Иди удари кравата у десния рожец! Нар. прик., СбНУ XLІV, 444.