РО̀ЖКОВ1 м. 1. Вечнозелено средиземноморско растение с продълговати плодове като шушулки, богати на захар и използвани в миналото като подсладител. Ceratonia siliqua. Пътят, .., беше постлан с едър речен калдъръм, от двете му страни отдавна бяха посадени рожкови и сега разшумените им клони се допираха. А. Гуляшки, ЗВ, 47.
2. Плодът на това дърво. Около пристанището е наблъскан средновековният град .. Рибни пазари, планини от рожкови и бадеми. А. Каралийчев, С, 85. Тук [на чаршията] са смесили аромата си всички произведения на ориента: .., смокини, фурми, рожков. В. Мутафчиева, БС, 80. Ходихме с приятелите до чаршията .. Като наизлязъл там един ми ти народ — гъмжило. А по дюкяните — мандарини, .., рожкови, ябълки разни — сандъци, сандъци! Д. Бозаков, ДС, 7-8. На връщане от Самоков те товарят сурово желязо, .., от Бяло море — маслини, .., рожкови, стафиди. Н. Хайтов, А, 73.
— Друга (остар.) форма: р о̀ ш к о в.
РО̀ЖКОВ2 м. Диал. Охлюв; рожковец, роглец, лигавец, лопей2, плужек, пасоче, пижек, павле, пахал, слимак, улеш, улешка. Едно ораческо дете пекло .. рожкови, охлюви. П. Р. Славейков, БП І, 29.