РОЗА̀РИУМ м. 1. Градина или парк със засадени розови храсти. Беше привечер. Току-що бях излязъл да се поразходя из розариума. Сам. Нужно ми бе да се уединя. А. Станоев, П, 51. Бащата и синът седят на пейка край розариума. Наоколо се разлива вечерна прохлада и дъхът на рози. В. Цокова, ВС, 59. Вранев я запозна със сестра си и колегата си Велев — същите, които бе видяла с него в София при розариума. Ем. Манов, ДСР, 414. Любовта има свои „териториални“ закономерности. Тя започва плахо в „преддверието“ на парка, от розариума. Тук двойките идват привечер, сядат на разстояние, плахо разговарят или мълчат. Н. Хайтов, П, 23.

2. Разсадник за отглеждане на рози. На засушливия полуостров Мангишлак .. вече са създадени градини, лозя, розариуми, при отглеждането на които се използват водораслови торове. НТМ, 1971, кн. 7, 49.

— От лат. rosarium през рус. розариум.


Източник: Речник на българския език (онлайн)