РОЗМАРЍН м. 1. Средиземноморско храстовидно растение с вечнозелени листа, използвани като подправка, и с много ароматни дребни цветове, от които се добива етерично масло с приложение в парфюмерията и медицината. Rosmarinus officinalis. — Снощи на върха излязох, / .. / там ми се сянка мернала, / на карамфиля цветеца, / на розмарина стърчеца. СбВСт, 22.
2. Цвят от това растение. Едному тя [актрисата] дава розмарин, цветето на спомена, другиму — незабравки, на трети — босилек и звъниче. Те всички имат своето символично значение. Ст. Грудев, АБ, 123. Морето полъхваше тих освежителен ветрец, към който от крайбрежието се присъединяваше дъх на водорасли и розмарин. Д. Димов, Т, 644. Ето аз пак съм сама на малкото павилионче в нашата градина — сред благоуханието и свежестта на розмарина. Д. Калфов, ПЮН, 104. Сивата кобила триеше галено врат о белия жребец, миришеше на нагрята хвойна, лавър, розмарин. В. Мутафчиева, СД, 196. — Мари, я .. мома Ангелина, / мари, на глава ѝ венчец от калина, / мари, на страна ѝ китка розмарин. Нар. пес., СбНУ XVII, 281.
— От лат. ros marinus ‘морска роса’ през нем. Rosmarin или рус. розмарин.