РОЗОБЕРА̀Ч м. Човек, който участва в розобер (в 1 знач.). — Розата се отплаща — рече дядо Минчо, — от цветче по капка колкото прашинка дава, но калпак с парица пълни накрая розоберачът. Ст. Станчев, ПЯС, 24.


Източник: Речник на българския език (онлайн)