РОЗОВА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Работник в розоварна. Той [Ангел] бил главният акционер и в банката, и в дружеството на розоварите. В. Милев, РК, 76. — Аз ще стана розовар като дядо — каза момчето, .. — Не искам в завода, нито в рудника. — Розовар — месец-два, после с какво ще храниш семейство? — попита с блага усмивка баба му. Л. Галина, ИР [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)