РОМА̀Н м. 1. Литер. Голямо епическо произведение, обикн. в проза, със сложен сюжет, което представлява разгърнато описание на живота в разнообразните му страни и проявления и обрисува съдбите и характерите в повечето случаи на много герои. „Под игото“ е първият български роман, изобщо първото едро дело в областта на нашата белетристика, в която дотогава бяха опитвани без особени и значителни успехи повестта и малкият разказ. ЛФор., 2002, бр. 15 [eа]. Много се лъжат ония, които продължават да уверяват, че у нас романът не може да се роди, защото му липсва в бита ни главният елемент: трагически перипетии на любовната страст. Ив. Вазов, Съч. XVI, 93-94. Той [Вазов] е и белетрист, който изобразява действителността чрез по-широките картини на повестта и романа. Лит. X кл, 195-196. Баба Тонка е прототип на героиня на романа „На разсъмване“ (1889 г.) от полския писател Зигмунт Милковски. Н. Ферманджиев, РХ, 296. Тя е подала молба за развод. Пише ми, че живота ѝ с мен бил непоносим, че аз съм спъвал литературното ѝ развитие, че един ден романите ѝ щели да се четат на всички земни езици. Св. Минков, ДА, 42. Пол, грях и смърт — ето тезата на романа, при художествената обработка на която Бунин прониква дълбоко в трагичната природа на човека. Р, 1927, бр. 252, 4. В 1866 год. той [Достоевски] поражава всички с художествено написаний роман „Преступление и наказание“. С. Бобчев, Н, 1882, кн. 1, 28. Издавам нов роман. Любовен роман. Детективски роман. Криминален роман. Битов роман. Исторически роман. Фантастичен роман. Приключенски роман. Философски роман. Булеварден роман. Розов роман.
2. Прен. Книга, издание, което съдържа печатания текст на такова произведение. Бенко взе един роман от Дикенс, седна на крайната маса и започна да чете. Ал. Бабек, МЕ, 166. Станкулов влезе в купето, седна до прозореца и извади от чантата си някакъв роман. М. Марчевски, П, 132. Тя захлупи романа тъкмо там, където се захващаше дуелът със сабя между благородния герой и петте му врагове. Ив. Вазов, Съч. ІX, 131. Родният град, .., домашната обстановка, .., стаичката, дето години наред беше гълтал страниците на толкоз интересни романи и повести, .., го разчувстваха и размекнаха. Г. Караславов, ОХ, 256-257. Винаги вярна на своите аристократически навици, госпожа Матеева и сега пак, след като си легна, взе французкия роман. Д. Калфов, Избр. разк., 345.
3. Прен. Любовна връзка, любовни отношения между мъж и жена. — Цялото министерство говори за любовните връзки между Борис и Мери .. Романът започнал в Баварските Алпи, трябва да свърши в полите на Витоша. Д. Димов, ЖСМ, 50. Той нямаше никакво намерение да се заплита в дълги романи, от които трудно се излиза. Д. Фучеджиев, Р, 126. В гостилницата Харбинов продължаваше да ме посвещава в романа си с Лина и да ме поучава с речи за силния мъж. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 139. — До края на месеца ние или ще успеем, или всичко е загубено. Романът ви с турчина свърши, мадам. В. Мутафчиева, СД, 311.
◊ Рицарски роман. 1. Епически жанр на средновековната литература, възникнал във Франция през ХІІ в., първоначално в стихове, а по-късно в проза, в центъра на който е героят рицар с неговите подвизи в името на славата и на любовта към дамата на сърцето му. 2. Литературно произведение от този жанр. Томов знаеше, че криминалните четива никога не омръзват на шофьора, четеше ги, както са четели някога рицарските романи в Испания (преди появата на Сервантес). Ст. Поптонев, НСС, 8. Графът, .., четеше френски рицарски романи. Ив. Благоев и др., ЧА (превод) [еа].