РОМАНИЗЍРАНЕ1, мн. няма, ср. Истор. Отгл. същ. от романизирам1 и от романизирам се; романизация. През 45 г. Тракия била вече римска провинция, но романизирането на траките не бил един всеобщ и дълбокопроникващ процес. П. Константинов, ИБПФ [еа].
РОМАНИЗЍРАНЕ2, мн. няма, ср. Литер. Отгл. същ. от романизирам2 и от романизирам се. Както вече знаем от „Печатът“, писателското дуо .. подхожда отговорно към романизирането на историята. Нито една интрига не е заплетена без предварително ровене в архивите. Тема, 2007, бр. 8 [еа].