РОМАНИЗУ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от романизувам1 и от романизувам се; романизиране1, романизация. Траките .. са под влиянието на тази [римската] култура и както в икономиката, тъй и в бита и религиозните вярвания започва процес на романизуване, който .. не успял да ги обезличи като народност. Н. Хайтов, АМ [еа].

РОМАНИЗУ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Литер. Отгл. същ. от романизувам2 и от романизувам се; романизиране2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)