РОМАНЍСТКА1 ж. Жена романист1 (в 1 знач.). Обект на проучване могат да бъдат и различните форми на един или друг писмен език. Стройна теория за взаимоотношенията между тях в последно време разработи съветската романистка М. А. Бородина. БЕ, 1978, кн. 1 [ea].
РОМАНЍСТКА2 ж. Жена романист2. Дорис Лесинг, една от най-великите писателки на ХХ в., много късно получи признанието на Нобеловия комитет и стана най-възрастната романистка — носителка на наградата. Д, 2007, бр. 237 [еа]. С Маяковски тя се запознава през 1915 г., довежда го по-малката ѝ сестра Елза. Ще минат години, Елза ще стане известната френска романистка Елза Триоле. Фак., 2000, кн. З [еа]. Изобразявайки преживяванията на героите си, романистката акцентира върху техните променящи се същности, като от позициите на съвременната философия и психология са преосмислени някои християнски истини. ЛВ, 2008, бр. 1 [еа].