РОМА̀НС м. 1. Вокално произведение, обикн. с любовно съдържание, изпълнявано на един или два гласа под акомпанимент на един или повече музикални инструменти (пиано, китара и др.). Младите хора слизат по шосето и с пълен глас пеят любовни руски романси. Й. Йовков, ПК, 51. Младежите скочиха и един от тях вдигна момичето, което усмихнато благодари. Момичето запя някакъв сладникав романс. Г. Белев, КВА, 144. Между другото .. научихме няколко цигански романса и ангажиментите ни веднага пораснаха. Й. Попов, ИЖП, 33-34. Сантиментален романс. // Муз. Кратка инструментална пиеса с лиричен характер. Пише [Мусоргски] романси, симфонични поеми, произведения за оркестър и др., за да се стигне до завършването на „Борис Годунов“ през 1869 г. Д, 2008, бр. 68. Досега пишеше романси — нежни мелодии по стихове на поети. Е. Йончева, ЗГ, 99. Григ е композирал голям брой романси.
2. Литер. Кратко лирично стихотворение, обикн. с любовно съдържание. Три типа балади ни е завещал Гьоте — романса.., после тайнствената, тъй наречена романтическа балада — и най-сетне ония модерни къси поеми, чиито мотиви се таят в извора на абстрактната мисъл. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 46. Балади и романси милуват с длан душите. В. Марковски, СМ, 139.
— От исп. romance или фр. romance.