РОМАНТЍЗЪМ, -зма, -змът, мн. няма, м. 1. Литер. Изк. Основно направление в литературата и изкуството от края на XVIII и първата половина на XIX в. в Европа, насочено против каноните на класицизма, което въплъщава идеята за освободената от догмите на обществото личност и се характеризира с изобразяване на изключителни герои и силни чувства, с идеализация на историческото минало и с отразяване на теми, свързани с миналото, фолклора и природата. Романтизмът се появява като мощно .. движение в няколко европейски култури едновременно, което говори за неговата особено привлекателна сила, изразяваща новия обществен дух. Този обществен дух се свързва .. с окончателната еманципация на човешката личност от вътрешните ограничения на феодалните и патриархалните структури. Ал. Панов, ТЛ [еа]. След Освобождението той [Радославов] наброява няколко литературни школи у нас, които смята, че се явяват хронологически една след друга така: романтизъм, реализъм, .. и символизъм. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 122. Ф. Менделсон е един от най-ярките представители на романтизма в музиката. Б. Минчев, ОП [еа]. В по-късните Бетховенови творби размишлението, лиричното съзерцание започват да преобладават — така се подготвя атмосферата на вече зараждащия се романтизъм в европейското изкуство. Муз. VІІІ кл [еа]. Учениците подготвиха виртуална галерия живопис от епохата на романтизма (Йожен Дьолакроа, Франческо Хайес). БЕЛ, 2008, кн. 5 [еа]. Немски романтизъм. Идеи на романтизма.
2. Литер. Изк. Художествен метод в литературата и изкуството, отличаващ се с идеализирано представяне на живота чрез ярки и извисени образи, отдадени на висок идеал. Цялата повест е създадена с творческия метод на романтизма. Както в историческите си работи Тршебизски е историк любител .. И Мара, и Никола са образи, изградени романтично: те са обхванати от една идея, от една страст, за която са готови винаги да се принесат жертва. Е. Георгиев, ЛБП, 324-325. Критиците отбелязват като характерен признак на романтизма у модерните поети и тяхната наклонност да земат често сюжети за своите творения от миналото. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 180-181.
3. Обикн. в съчет. с прил. р е в о л ю ц и о н е н, п а т р и о т и ч е н и др. Истор. В България през Възраждането — съвкупност от възгледи и представи на възрожденски дейци, в основата на които е стремежът за постигане на високи национално значими цели, на националния идеал за освобождение на отечеството и готовност за героична саможертва в името на този идеал. Бенковски, всецяло пропит от революционен романтизъм, ги посрещна с най-успокоителни думи: — Ние не сме дошли да наказваме невинни хора, .., а да премахнем турското правителство. Л. Стоянов, Б, 104. С революционния романтизъм .. са се окуражавали всички борци. И Левски — най-високият връх на българския революционен дух — в своето романтично опиянение, .., мислеше, че сами ще можем да се освободим. Г. Томалевски, МЧ [eа]. Борбата, която Апостолът води с П. Хитов, е дълга и упорита. Тоя ярък представител на хайдушкия романтизъм .., остава почти докрай настрана от делото на Апостола. Ив. Унджиев, ВЛ, 207. Усвоил патриотичния романтизъм на Раковски, Джинот търси славата на българския народ в богатството и древността на българския език, българското народно творчество и българската култура. Е. Георгиев, ЛБП [еа].
4. Прен. Светоглед, за който е характерна идеализация на действителността, мечтателна съзерцателност, чувствителност; романтичност. Ако някой слушаше със затворени очи Васил Камаринов, щеше да реши по плътния му, .. глас, че има работа с екстремна личност. А в действителност той лъхаше на невинен романтизъм. Д. Вълев, 3, 77-78. — От една страна, си човек, който доста ясно гледа на нещата, от друга — долавям някакъв романтизъм в теб… — Наистина съм романтик, душата ми е нежна. П, 2005, бр. 16 [еа].
— От фр. romantisme.