РОМА̀НЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от роман (в 1 и 2 знач.). Освен от наследени качества, отчуждеността на майка ми е била подхранвана и от прочетени книжки, романчета, драми. А. Гуляшки, ДМС, 161. — Дъщерята и тя ли е актриса? — Не, пише.. Тънки романчета със заглавия „Нарцисови дни“ или „Утрото започва в седем“. Ст. Бабалев, ГН (превод) [eа]. Джобно романче.
2. Пренебр. Роман с по-опростен сюжет и с посредствени литературни качества. Завършила френски колеж, живяла в Германия, Хаваджиева четеше не само леки романчета и илюстровани немски списания. Г. Караславов, Т, 23. Изпитвам нужда от някакво вълшебство и може би го намирам в книгите... И то не в евтините любовни романчета. П, 2005, бр. 16 [еа]. Блудкаво романче.