РОМБЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. 1. Който се отнася до ромб, свързан е с ромб; ромбовиден. Листата [на растението] — долните с дръжка, горните .. разсечени на 5-7 дяла с ромбична форма и назъбени. Б. Китанов, РСБ [еа].
2. Който има форма на ромб; ромбовиден. Към тези [българските художествени] тъкани могат да бъдат отнесени декоративните черги .. с ритмично редуване на ивици, .., с ромбични шарки и други геометрични фигури. Н. Колев, БЕ, 251. Купол с ромбични стъкла и остър връх украсяваха дома. К, 1966, кн. 1, 11. Шишарковите люспи [на белия бор] — ромбични, изпъкнали. Б. Китанов, РСБ [еа]. Ромбични стени на геометрично тяло.