РОМБОЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. 1. Който се отнася до ромбоид. През него [бинокъла] той видял ясно, че странното тяло било „с никелов блясък и с ромбоидна форма“. К, 1967, кн. 7, 15.
2. Който има форма на ромбоид. Туп, туп, туп — чукаха ботушите по ромбоидните квадратчета на пода. Г. Алексиев, ДЦ, 52. Веднъж го заварих да шари нов, току-що превит бастун. След обичайната „огърлица“ от ромбоидни фигурки по шийката на бастуна Сулю беше почнал да изрязва с връхчето на ножа мъж с гугла. Н. Хайтов, ШГ, 35. Ваки мина през нея [първата зала] с делови вид и ние се озовахме във втора — с два пръста дебел персийски килим и ромбоидни масички от черно блестящо дърво. Н. Драганов, ТМС, 7. Ромбоиден камък.