РО̀МОЛ, мн. няма, м. Поет. Ромон. Чардаците мълчат в дълбоката си сянка и в дълбоката нощна тишина, приспивани гальовно от сладкия ромол на чучурите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 59. В тишината се чуваше само пърхането на птиците из клоните и тихият, едва доловим ромол на поточето. Х. Русев, ПЗ, 29. Гората е смълчана и някак тъжна. Чува се само глухият ромол на дъжда. В. Цокова, ВС, 28. Долиташе шумът и ромолът на току-що събудилия се град. Д. Спространов, С, 209. ● Обр. Под ромола на твоя нежен смях / ще разцъфти свободна любовта ни. Н. Лилиев, Ст 1919, 90.