РОМОЛЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Ромоня. По каменното стълбище, в самия двор денонощно ромолеше мраморен водоскок. П. Константинов, ПИГ, 105. Дерменка спокойно ромолеше между вековните скали, осеяна с речна риба. В. Турийски, Д, 75. Звънливо ромоляха чучурите на хайдушката чешма. Ст. Станчев, ПЯС, 20. Чуваше се как едва чуто ромоли дъждът по оскубаните от ветрищата върхари. А. Гуляшки, ЗВ, 368.